Наскоро бях обвинен в творчески запек с пълно право. Оправданията ми се базират на засмкуващото и изтощаващо лято, чиято горещина превръща инак динамичните ти дни в тотална летаргия и безтегловност. В такива дни откривам колко ползотворен е следобедния сън. В поантата на един такъв мой сън, ми се присъниха няколко букви. Звучи налудничаво, но ги виждах изписани една по една. Сглоби се изречение, което гласеше най-лесно рухват мостовете, строени с години. Събудих се.  Реших, че е поредното знаково послание на блуждаещото ми подсъзнание. Поразсъждавах над сънуваното и си представих, че съм New York и пo никакъв начин не желая да оставам без мостове.

От разархивирането на досиетата на журналистите - агенти на ДС ме засегна единствено името Ники Априлов. Тази новина ми подейства като невръстно дете, което току-що е осъзнало нелепата лъжа за съществуването на Дядо Коледа.

Друго, което ме държи буден е липсата на регулаторни медийни органи. По телевизионния канал с пеещите проституки излъчват порно посред бял ден. Тази жалка безвкусица става не само модна, но и модерна, което е още по-плашещо. Тези преобърнати ценности, показност, куртизански наклонности и автобусен речник се възприемат като възпитател. Нищо против голотата, но в пълната и естетика, послание и стойност.  С извинение към читателите, погледнете за секунди видеото. Пример затова как с нелепа пошлост можеш да бъдеш излчен по телевизията. От първите акорди смърди на кебапчета. Идеалът за средна визия също няма да го коментираме. Не парадираме и с безупречен морал, но все пак дали това може да бъде възприемано като музика и по какъв начин. Спорен стои въпросът с какви оценъчни функции изпъкват слушателите на таква паплач. Пленници на собственото си снисхождение или крале на жалките си заблуди ... Цялата тази безвкусица може да бъде оприличена на :  селски бейлис = 2 бози+1 гроздова.

На това попаднах случайно. Донякъде може да се отнесе до по-горните упреци, но тъй като е по-култово, няма да се опитвам да го анализирам.

С риск да ме помислите за жлъчен, ще отбележа, че ми писна от новонавъдилите се ЕГОнатрапчиви хора с биеща социална незадоволеност, които задръстват с присъствието си малко останалите свестни светски места и кашета.

За финал - любимите маймунки, които ще преплуват с нещо ново и дългоочаквано.

Не ми е чудно.
Много ми е бабино.
И лятно.
И захарно, и аспиринено.
Доматено. Малинено. Червено.
Огън. Пладне.
Една копа сено в градината.
Така ми е.

Бояна Петкова

Преди няколко  години често виждахме лика на Че Гевара като щампа на тениски, суичъри, джинси, значки, запалки, а дори и парфюми. Уж модата и политиката нямат общо, но борбата за месия в модния бранш е ожесточена. Днес победител е американският президент Барак Обама. Новият чернокож идол не само измести Че Гевара от модните решения, а и стимулира конкуренцията между дизайнери от цял свят. Дори френската майсторка на иглата Соня Рикел пусна колекция от дрехи, вдъхновена от успеха на Обама. Манията по американския президент намира кройка и в бебешките дрехи. Все повече родители обличат малчуганите в усмивката на лидера. Български тийнейджъри се разхождат с тениски на политика, а чантите с лика на Барак са вече хит.

Американският президент безспорно води класацията за най-харизматични личности. Това излъчване се допълва от спортната му фигура, костюмите от Barney"s, а може би и половинката му – Мишел Обама. Първата дама на Америка е отличена за една от 10-те най-добре облечени хора в света от списание Vanity Fair и списание People. Това не е случайност. Често може да бъде забелязана с изчистени тоалети и игрив акцент, който подчертава благия й поглед исвежата усмивка.
 

От рокли с гол гръб и флорални мотиви до строго елегантни, съпругата на Обама може да си позволи да облече всичко. Съчетанието на цветовете и аксесоарите при нея е дарба. Едва ли някой ще забрави роклята, в която беше облечена когато Барака Обама стана президент. Червено – черното творение на Нарциско Родригес остави безмълвен американския народ. Стил, женственост, интелект така говорят дрехите на първата дама. В съчетание със строен, елегантен и усмихнат мъж, вдъхващ доверие, Мишел и Барак са по-привлекателни от Анджелина Джоли и Брад Пит.

Семейство Обама пазят имиджа си безупречен. Догадка остава дали това е PR или вроден усет за стилно обличане. Интересното е, че тази обамода става все по-популярна и повече хора започват да се идентифицират с нея. Мост към глобализацията или просто начин на обличане, преценете вие. Ако не се двоумите толкова, излезте на shopping и намерете вашия Обама. Посетете някой от десетките сайтове, посветени на президента. Все някъде ви чака усмивката му,а току-виж сте спечелили ръкомахането на съпругата му.

• Редакторката на руското списание Harper’s Bazaar - Мирослава Дума беше забелязана в популярните блогове за street style като привърженичка на новия президент на САЩ. На снимката тя е закачила две значки с лика на Обама. На едната пише THEWINNER. Несъмнено Барак е победителят сред модните запалянковци.

• Певицата Алиша Кийс също не крие политическите си възгледи. Датата е 10 юли 2008, а Барак Обама все още не е избран за президент. Какво по-агитиращо от това да пееш с тениска на симпатизанта ти.

• Чернокожата Бийонсе е в компанията на Джей Зи и естествено … Барак Обама. Превърнал се в символ на толерантността, президентът е вдъхновение за голяма част от чернокожите изпълнители.

Всеки град има своите : “Христо Ботев”, по който обикалят безсрамните проституки и травестити; “Иван Вазов”, наситен с възторжена аристокрация; “Александър Стамболийски”, по който скитат дори и скучни вечери; “Шести септември”, белязан с очарователни хора; “Васил Левски” със странно и натоварено движение; някой- друг Патриарх; македонски революционер; буден партизанин; или соц-емблема. Обичам тези улици! Харесва ми да изтърквам подметките си по тях. Да се спъвам в непредвидливите им препядствия. Да заговарям отритнатите маргинали по тях. Или просто да откривам нови.

Докато вървяхме, се сприятелих с улицата. Харесах я затова, че не се правеше на единствена! Не криеше пресечките си, дори сякаш нарочно ми показваше колко много други възможности имам..., пише Петър Чухов, който скоро засякох около 5-те кьошета в София. Беше се гмурнал в помисли коя посока от петолъчката да поеме.

Ех, но седмица след това в Стария град на родния, незабравим и неповторим, античен Пловдив срещнах едно от онези жизнени старчета, които се подпират на бастун само за престиж, с кожен каскет и ретро слънчеви очила Адидас. Минаваше полунощ, а аз бързах към Конюшните на царя, но той въпреки това ме спря и заяви: Вървейки по таз калдъръмени улица, чието име често забравям,  помня само името на всяка втора охранена котка, съзнавам колко обичам пиянските вечери в Пловдив. Малко ми е гузно, че не го поканих на една наша пиянска вечер, но пък там срещанх Стефчо Автографа, който обеща да ме почерпи, ако му взема интервю.

Улиците се променят, а хората се опознават, а аз продължавам идиотски да пея по улиците Детски спомен на Орлин Горанов и Кристина Димитрова, подучен от любимата ми вандалка Мила. И си мисля, колко ли нови улици ще опозная и колко много хора по тях ще си останат същите. И кога ли ще намеря сили да поздравя шапкарката от ъгъла, която пие мастика и пуши Мелник…

Медийният куриоз не се изчерпва дотук. На всички ни беше домъчняло от отсъствието на Жоржи Ганчев, който отказа тортата, която веднъж му предлагахме през едно такси. Той замени глазурата със всекидневника си, който прикриваше островърхия му нос.

Не мога да не спомена за чудаците, които възпяваха Харе Кришна в центъра на милата ни потна столица. Нека бъдем по-смирени и продуктивни. Като казах продуктивни, искам да честитя 2-рата годишнина на блога на прекрасната ми чуролинка МИЛА.

През лятото е особено трудно да си социален. При наличието на казан от социални сайтове за запознанства, комуникацията губи своите устои и става суха и сбръчкана като новинарките от БНТ. Заповядайте пред Народния театър, който  в последно време се бори със скуката и здраво заплита мрежи от запознанства. Поуката - не гледайте българска телевизия!

Тъкмо ни зарадва загубата на червените и изведнъж явлението на лице като Тодор Йосифов от ГЕРБ ни обезкуражи. Още по-катастрофална става комбинацията от наивинитет и нахакано говорене.

гледай предаването
 

Следващите коментари са градивна критика към този образ, който със сигурност ще се превърне в хит с участието си в Здравей, България на алкохолни сбирки и напушени компании:

Колкото и сантиментална да е обвързаността ти към даден регионален диалект, добрата консултация с логопоед винаги е от полза. Това изречение се отнася до всички, които се изявяват в медиите или се занимават с публична дейност. Все пак уважението към аудиторията предполага правоговор.

Преди 6 години не си спомняме това парче да е било хит. Още по-малко да е присъствало в какъвто и да е псевдо-топ 100. Но все пак 50-то място заслужава необходимия почит. А аз си мислех, че имитаторите на БИГ ША от края на 90-те  отдавна са се преквалифицирали и хвърлят салфетки по местните чалготеки. И все пак тогаа му беше времито да са изпей.

Абе, Тошко, кой шапшал би станал твой пиар? Кой би продуцирал инфантилните момченца от квартала, които се правят на тежкари и се различават от средните чалга "маняци" единствено по  стойкаджийски смъкнатите шорти? Да не забравяме и синджирите, закупени от сергия в подлеза на някоя централна гара и нелицеприятните шаврантии, гъмжящи около вас.

Какъв рап правиш или си правил, ако излъченото видео не е и единствената ти условно казана песен? Та чак го сравняваш с изкуство или шоу-бизнес, минаваш чак през маркетинг и т.н.?
 

Влизам от квотата на младите хора... Ааа НЕ ! Виж, тук грешиш! Не даваме съгласието си на зазубрени фифелковци, които са толкова неориентирани и заблудени, че това проличава дори и от заучения ентусиазъм. В М-ГЕРБ няма ли по-качествени кадри? Явно комплексните личности са дефицит.
 

Бяхме недоволни от предишното управление, като всеки млад човек, младежка организация - стига с тези клишета. Няма да привлечеш симпатизанти по този начин. Ще ти повярват роднините  и аверите от махалата в Бургас. Но съзнателните млади хора не вярват на промити мозъци. Звучиш жалко, нелепо и недорасло.

Съществува цветуща българска поговорка : Като не знаеш какво да кажеш, по-добре замълчи. Тоше, от М-ГЕРБ не те ли научиха да говориш конретно, ясно или поне адекватно? Я си разлисти записките и си припомни темата КОРУПЦИЯ.

Надяваме се от квотата на младите да въведеш солидно чуждоезиково образование за въпросните, за да не произнасят  "50 ЦЕНТ", но най-много наблегни на книжовния български език и  проблемите с редукцията. Един мнго важен съвет - следващият път като се явяваш в ефир се дръж естествено. Изкуствената ти непринуденост си пролича в емоционалните изблици. Пази се от журналистите, понеже ако всеки ден поемаш подобни участия, ще трябва да взимаш успокоителни. И най-важното НАМЕРИ ПОДОБАВАЩ ЛОГОПЕД!

как люба кулезич коментира маниака

Започвам с едно задължително събитие, за което Пламен Дойнов би казал "Новата българска поезия се завръща към сцена, глас и музика" .
 

*

Третият брой на VICE България разкрива митовете за "бразилянките", но не тези, които се предлагат в Слънчев бряг, а истинските - карнавалните.

*

Този мазен протогел не съзнава ли, че на сумистите не им отиват тесни дънки?

*

Сутрините с нея са толкова елитарни, приповдигнати и изпълнени с патос, че мъжете над 40 губят сутрешната си ерекция при вида й. Този блажен поглед и правоизговор на безброй адекватни думи в минута карат дори махленката Венета да замлъкне. Ех, Люба, никога няма да забравим  изразa  "кризисен пиар".

*

Какво представлява Facebook в момента? Безполезен генератор на безпочвени тестченца, залъгалки, зрънчо, клю-клю и сбирщайн за социално незадоволени сдухари.

Примерен много условно казано тест, който разкрива хигиеничните предпочитания и анална естетика на потребителя. Допускаме, че това ще подобри комуникацията до сигурна оптималност и намиране на себеподобни. Enjoy!

*

Тези бедра лекуват страха ми от змии, а девойчето би стояло забележително и в някой от стотиците безкрайни и позьорски блогове за street style.

*

Новото Mastery Radio те призовава да се вслушаш в сърцето, позволявайки "твоето собствено случване". Създателят му е достатъчно известен, за да не търси популярност чрез тази музика за сетивата.

*

За край - Bloc Party с още един шанс за хит през лятото :)

[youtube=http://www.youtube.com/watch?v=FOm5z2KIDJg&feature=player_embedded]

Мотивирай 5 твои приятели или познати да гласуват утре! Всеки един от тях да насърчи още 5 други! Лесно е! Не позволявай другите да говорят вместо теб! Гласувай!

Шизофреничното фъфлене  на Ахмед Ататюрк, който екзалтирано се дави  в кръчмарски обяснения относно това колко зависими от него поданици сме е гигантска причина ние младите да гласуваме. Но да гласуваме, а не да пропилеем бъдещето си на брега на морето под претекст, че ще изпуснем бленуваната почивка, че ни е криво след съботната вечер, че жегата е непоносима, че нямаме време след работа. Звучейки банално, подчертавам, че точно ние трябва да осуетим това опорочаване на бъдещето ни. Не е нужно да разбираме от политика, за да ни пука за бъдещето. Бъдещето зависи главно от нашата активност. Нека най-после прекършим червената роза на провала и захвърлим червения фес с неясна артикулация!

Достатъчно лошо е, че съмнителни типове печелят изборите, но още по-лошо е когато те са тези, които броят написа за България преди седмица Economist. Как социологът Мина Минева от СУ коментира цитата в Клубът на журналистите : " Ако това се появи в българска медия няма да предизвика никакъв скандал. Много по-страшни неща се появяват , които не предизвикват скандали. Много бих се радвала да видя съдебни продължения. Искам да видя хора, които дават под съд български медии. Не съм видяла. Аз просто не знам един такъв човек. Представете си жълт вестник, който публикува какви ли не безобразия. Заслужава да го хванеш и да го осъдиш и да го съдиш. Всяка седмица да има дело срещу него. В момента, в който няма такива дела, какво си казва читателят? Те значи казват истината. Затова политиците не ги дават под съд, понеже ще се окаже, че това е било истина. И затова е много вредно това, че няма такива публични дела срещу медии. Вместо да има публично дело срещу медии, обвиненият човек отива в съответната редакция и казва ВИЖТЕ ХОРА, АЗ ТУК ИМАМ ЕДНИ ПАРИ ИЗЛИШНИ И СЕ ЧУДЯ НА КОГО ДА ГИ ДАРЯ, НО ДАЛИ ДА НЕ ГИ ДАРЯ НА ВАС ПОД ФОРМАТА НА РЕКЛАМА , ПЪК ВИЕ ДА СПРЕТЕ ДА ПИШЕТЕ ТАКИВА НЕЩА ЗА МЕНЕ. Пък вестникът казва ЕМИ ИМА ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ РАЗБЕРЕМ. Много по-добре е да има дела, въпреки че видяхме и съдът как работи, но това е втора тема".

Капитал - 19 юни 2009:

Станишев си взе чаша билков чай от бюрото и се сети как преди това колите бяха или 10-годишни таралясници, или свръхлуксозни лимузини.

В крайна сметка средноаритметичната оценка на правителството е 2.80 - с около 30 стотни по-малко от тази, която дадохме на кабинета „Станишев“ след първата година от мандата. Сега закръглихме нагоре, защото това правителство може и да не е най-доброто за последните 20 години, но със сигурност не е и най-лошото. Така че въпреки някои успехи - „Среден 3“.

Данъчна политика - Добър 4

България в ЕС - Слаб 2

Вътрешна сигурност - Среден 3

Социална политика - Добър 4+

Енергетика - Среден 3

Здравеопазване - Слаб 2

Земеделие - Слаб 2

Инфраструктура и транспорт - Слаб 2

Екология - Слаб 2

Образование - Добър 4 +