Срещу какво би протестирал, лежейки в леглото?

Изминаха 40 години откакто Джон Ленън и Йоко Оно сключват брак и прекарват медения си месец в леглото, скандирайки за световен мир. 1968 - 1969 - години на надежди, илюзии и свобода. Студентски бунтове, негодувание срещу консерватизма, война във Виетнам, Бийтълс, Пражка революция, трева, peace, дълги коси и къси поли. През 2003 г. Бернардо Бертолучи заснема вечния The Dreamers, с което дава полъх на свободата. През 2008 г. Никола Саркози отстъпва пред два спорни законопроекта от страх 1968 г. да не се повтори. През 2009 г. в България масата младежи са слабо мотивирани, пасивни, апатични  и безучастни. Бягството в това равнодушие е обяснимо - така е по-лесно. Бекет е трябвало да бъде българин. Но и това е само история!

Оказва се, че март не е месец на жената, цветята, мартениците, хубавато вино и изисканото сирене..., а на леглото (National Bed Month). Наспиването е жизнено важно за нашето цялостно здраве и пълноценно съществуване. Учудващо, но доста от нас не използват ценните осем часа сън. Ако Ленън беше българин щеше да протестира срещу погрома над бурканената икономика у нас. Йоко е способна да застане гола срещу корупцията или поне срещу навъдилите се девойчета с дрънкулки PEACE на врата (по възможност закупени от Terra Nova), за чийто смисъл не се и замислят.

Не е важно колко часа сън изпускаме, а колко мигове проспиваме. Дано матраците са поне по-комфортни, за да компенсират загубите. И все пак срещу какво бихте протестирали днес? Срещу избора на Под игото в Голямото четене или срещу местенето на часовниковите стрелки с един час напред?

Мечтателите са болни от безсъние, а Дейвид Линч е спал най-пълноценно от всички точка

Няма да споменаваме колко е як новият албум на Lily Allen, как все по-често чуваме на партита Lykke Li, колко ароматно е капучиното в Onda, колко близо е концерта на Depeche Mode, колко велик е Soulseek, колко досаден е Facebook, колко фалшива е благотворителността, колко четивен е Алек Попов, кои трамваи минават по Стамболийски, колко сме real всички, колко колебливо е времето, коя е Миленита, колко замря MySpace, колко са жертвите, с колко поевтиня парното, кой гледа порно, колко е долнопробна Камелия, кога местим часовниците назад, кой е Бойко, кой е Станишев ...

Онова, което ни обединява не са предстоящите избори, не е финансовата криза, не е корупцията, не е prime time зоната, не са задръстванията, не е погнусата от поп-фолка, не е недоволството, не е гражданството, не е мазохизмът, не е утопията на комунизма, не е цигареният дим, не е презервативът, не е даже онанирането, не е Камен Донев, не е 3 март, не е страхът, не са Mall-овете, не е глобализацията, не е мързелът, не са рекламите по БТВ, не са пералните в химическото чистене, не са и диалектите и правописът ...

Онова осъмва в буква Л като  първороден  плач. После като в буквар се мъчим да допишем и останалите букви, събрани в две срички. Пишем с молив, трием с гума, с лястовички добавяме изпуснатите букви и пак не може да е цяла тази дума. Учат ни да сричаме.  Раз - два - три. Пак не ни се получава. Май сме неграмотни...

- Може ли един автограф?

Това не са думите на някой екзалтиран фен или ревностен почитател. Стефан Иванов, известен като Стефчо Автографа е човекът, без който не минава нито един концерт, официално гостуване, промоция или коктейл. Ако събитието се състои без неговото присъствие, то значи не се е случило. Прочутият ловец на автографи броди по пловдивските улици и заведения и винаги бива забелязан. Той не е скитник или шизофреник, както повечето хора си мислят. Често може да ви прави компания в Петното и да ви разкаже някоя друга пикантина от местния и световния шоубизнес. Спомням си възмущението му от отказа на Лили Иванова да му се разпише. Лили ли е най-великата? Към събраните му почти 200 000 подписа фигурират имена като Папа Йоан Павел II, Борис Елцин, Далай Лама, Бил Клинтън, Стинг, Металика, Емир Костурица, Жельо Желев и най-вероятно вашият автограф. Не се учудвайте, ако го срещнете на летище София. Сигурно ви очаква с тефтер под ръка и химикалка - разпишете се. Видите ли го пред НДК, задължително го поздравете - това е равно на  сладкодумен разговор и един подпис. Стефчо куфее наред с феновете на Остава, PIF, Matchpoint, Gabana и др.,танцува на итало диско пред арт-кафето, пие вино в Таксим или Петното, с което обира овациите, а след това и подписите на хората.

Всеки ще се запита защо пловдивчанинът не кандидатства за рекордите на Гинес. Единственият проблем е, че Стефчо събира само подписи, без лична информация и дата. Твърди, че помни имената на подписалите се. Той не лъже и в никакъв случай не е луд! Автографа се различава от масата българи. Той е онзи чудак, намерил щастието и смисъла на пустото ежедневие. Бодър, жизнен с настойчива походка, винаги е ангажиран и броди нанякъде. Стефчо не се спира - навсякъде е! Разговорлив и отзивчив, няма да ви подмине ако му се усмихнете. Неговото светоусещане е лишено от материалното и абсурдно съществуване. Той е не просто легенда, а символ на добронамереността и приятелството. Един весел бохем, чиято вяра е многобройна като стотиците подписи, които е събрал.

И ако все още не сте му се разписали... той ще ви намери :)

Как бихте реагирали, ако влак се засили към вас. Ще побегнете нанякъде, нали? Така са реагирали и парижани при Пристигането на влак на гара Сиота, едноминутен филм на братята Люмиер, с който се поставя граматиката на киното. Прожекцията се състои в известното Grand caf

Казаха, че на крайбрежната улица се появило ново лице: дама с кученце, би казал Чехов за новото видео на Bat For Lashes. Чипоносата сладурана или Natasha Khan както е истинското й име изникна на крайбрежието на музиката с новото си изтрещяло кучнце ( видео). В търсене на Daniel тя ще трябва да танцува със сенки, да шофира сред гарвани и да тича сред увехнали клони и накрая всичко пак опира до любов. Очакваме новия албум Two Suns на 6 април, а дотогава да плакнем уши във вертикалния глас на британката.

На 19 март Пловдив проговаря със средствата на визуалното, чиито контури отварят ново пространство на необозримото.  Далеч от стереотипите и предразсъдъците, далеч от задръстванията, лошата инфраструктура и отпадъците, една триизмерна поезия ще очертае непознати хоризонти на предизвикателството.

това стеснение на пътя е мека стая за похвали

ето ето над леглото ми истински гоблен ситно избродирани ръцете на ловеца ето триъгълното стъкло на ладата има ваденка а витрината с кристалите малка кукла гондолиер

това стеснение на пътя е музей

как краката на леглото ми се подкосяват като трошливи хрупкави бисквити

това стеснение на пътя е сън и мавзолей

там те чакам

из ОЩ на Веселина Сариева

най-скъпо изчуканите букви са по надгробните камъни вървят по лев лев и петдесет отделната цената варира според агенцията или на каквито попаднеш дълбаят ти името не задълбават повече то е достатъчно за да те опознае Оная свидетелство че те е имало защото накрая то ти остава затова и поетите са некрофили

Заглавие - Камелия Спасова

Авторско четене на Веселина Сариева, Марица Колчева и Камелия Спасова и музиката на Никола Маринов 19 март (четвъртък), Новотел Пловдив, зала „Пловдив”, 18:00 ч.

Канада ... Канада! Точно като цветовете на флага на този гигант звучат долупосочените музикални бандити. Жизнени и енергични като червеното се изсипиват в пространството на бялото.  А полсе канадците не можели да правят музика? Спокойно! Tук няма да срещнете имена като Avril Lavigne!

Metric - чаша indie + лъжичка new wave = клавиши метрична музика.

Crystal Castles - полицаите на new rave-а; дисхармонични и натрапващи, докарват съзнанието до инциденти.

Death From Above 1979 - музиката им не се изчерпва с понятието dance - punk или noise-funk.

City And Colour - Хмм... Това не е ли Dallas Green от Alexisonfire? Ето ги и различните цветове на акустиката, придружени с дълбоките му вокали.

Crash Test Dummies - rock-folk, grunge звучене, да добавим, че всеки е чувал песента им Mmm Mmm Mmm Mmm ...

Neverending White Lights - експериментален проект, който събира най-изявените канадски вокали в двуалбумна комбинация от депресия, отпуснатост и сексапил на звука.

Broken Social Scene - наскоро видях човек с t-shirt на формацията, но музиката им не може да се обрисува само на една тениска :)

Arcade Fire - оркестър от изненади, изтрещели вокали и огън в звученето.

Tokyo Police Club - щураците или щурците на indie rock сцената.

Hot Hot Heat - MTV и въодушевление пред горещите китари на къдрокосковцит.

Fanal Fantasy - достатъчно смел, за да прави кавъри на Bjork

The Unicorns - анимационни, електронни и екстравагантни

Дрехите загрозяват тялото, изкривяват формите му, придават неподхождащи фасони; загрубяват всяка негова фина извивка, осмиват го, мачкат сочността му, крият привлекателността или почернят най-изкусителните му кътчета.

- Аз съм Адам,приятно ми е!

8 март – червените бабки, еманципираните дами, амбициозните майки, влюбените девойки, стръкче феминизъм – ден на нежния пол.

В детската градина се рисуват картички за мама. Дечицата се наставляват от възпитателки и лелки, които чакат да препълнят вазите и мишниците си с цветя. Да награбят по 30 букета в ръка и да тръгнат гордо следобед по улицата, за да се почувстват жени. Почит към жената!

Зубарчетата, а дори и бунтарите в даскало избират букет за любимата даскалка или учителка. Тя облича най-скъпия и официален, макар и натруфен тоалет, фризира си косата с пяна и дифузер, загатва поглед с очна линия, спирала, молив, попрекалява и с червилото, но нищо. Празник е! Един от малкото дни, в които получава цветя, а може и да продаде част от китките в близкия пазар. Уважение или задължение?

Татковците бързат преди или след работа да понакупят за колежките и за съпругите това – онова, че иначе няма да има сладкиши след вечеря. Днес са нежни, отзивчиви и внимателни към дамите. Все пак не е трудно веднъж в годината да се държиш любвеобилно.

Сергийките за цветя преживяват отново своята феерия. Цветовете им са в синхрон с настроението на купувачите. Продавачките са щастливи да напълнят кесиите си задоволително. Ден година храни. Някои от тях се чудят защо през останалото време на годината малко хора купуват букети. А днес като последен шанс, като изкупителна застраховка, като зов за подмазване всичко живо търчи от щанд на щанд.

Съществуването на празник като този е достатъчно показателно затова колко често забравяме жените до нас. 8 март е светофара, който светва в  червено и ни сръчква.

Тези осмомартенски букети се превърнаха в свещите, които палим в църквата., oлтаря, пред който омлилостивяваме греховете си, застрахователната агенция, в която подсигуряваме бъдещето си. А след това - карай да върви!

Но женското внимание не струва един букет. Отдадеността не се печели в един ден. Жената е крехка и чуплива. Институционирането на социалните й постижения на една дата е недостатъчно, за да маркираме признателността си към нея. Тези, които са го осъзнали няма да се редят на павильоните за цветя. Няма да се мазнят като въртиопашки пред мама. Няма да водят любимата веднъж на ресторант в годината. А стръкчетата обич към нея ще се поднасят целогодишно в огромни шепи букети. И жената няма да вехне!

Колебливото мартенско време все още поднася какпки дъждец и сивота по улиците. Ето, че открихме нов озвучител на меланхолията - британецът Burial. Мрачно настроение, разпръснати ритми и контур върху баса отнасят в нови щрихи на зациклянето. Едно различно съзерцаване и преживяване на електронната музика в нейния dubstep вариант.

[youtube=http://www.youtube.com/watch?v=KoAbMfg9_Uk]

Аз съм сдържан човек и желая просто да създавам мелодии, нищо повече, отоговаря на провокациите музикантът. Различни са и версиите относно личността на изпълнителя. Но и тези жълтини не са важни. Учудващо е как чрез персоналния си компютър Burial успява да се уеднакви с дъжда, да се излее по кварталната улица, да се стича по прозореца, или да се криее зад завесата и това да се нарича просто експеримент.

[youtube=http://www.youtube.com/watch?v=9hI4bSCy9iE]