Емил Кошлуков започва да прилича на Тити Папазов.
Учредителят на Новото време все повече наподобява баскетболиста Тити Папазов. Тити не си спестява да пуска по някоя друга сълза в националния ефир. Сладкодумният треньор е доказателство за това, че силните също плачат. Не е срамно да демонстрираш емоциите си! А Папазов го прави по особено трогателен начин. Интересно е, че Емил Кошлуков също излезе от шаблона (може би затова има роля Vip Brother) и често може да бъде забелязан с просълзени очи в медиите. Най-после един политик да демонстрира искреност и това да не бъде считано за предизборна агитация!
Камелия целуна Юлиян Вучков.
Фолк фурията Камелия, която в последно време се изживява като водеща по късните часове на деня, не се стесни да разголи бедрата си пред професор Вучков. Сцената се разигра в предаването Голямата уста, което протече под упреците на критика. Дивата не спря да размята фустаните си, а прелъстеният професор постоянно нагласяше пенджерите си за по-добра видимост. Флиртът приключи с краткотрайна ученическа целувка, а изчервеният Юлиан не скри насладата от случилото се.
Мария : Някога в учебниците по Музика ще пише за нас!.
Да бе, да! Поотракалото се жури от Music Idol Мария гордо заяви, че творчеството на фолк изпълнителите след време ще бъде отразено в учебниците по Музика. Децата щели да пеят песните им и славно щели да скандират имената им, възкликна певицата в Градски легенди! Самонадеяност, самонадеяност! Добре ще е МОН да спре изучаването на музикална култура и естетика в училищата.
Сигурно ви поомръзна навсякъде да чувате Zero на Yeah Yeah Yeahs. Тогава се пренасяме чак на западното крайбрежие, където The University of California, Santa Cruz среща трима музикални дизайнери, наречени Grand Ole Party. Това, което ги отличава е не приликата с колегите им от The Black Keys, The Kills, White Stripes или YYY, а вокалистката Кристин, която е същевременно и барабанист. Каубойският ритъм в музиката им се допълва от клиповете, чието заснемане се реализира с портретна камера от 1860 г. и 140-годишен обектив. Е, какво по – надъхващо от Дивия Запад!
Музиката ми е гладка. Мекотата й се протяга в грапавите струни. Лъкът ми просълзява кухините на паважа. Мелодията ми е кокиче. Тя не се натрапва. Леко се промъква във застоя на забързаните минувачи. Някои нямат джобове. Други и мечти. Трети просто са си трети – толкова са никак и толкова са никои, че по ничии улици бавни се скитат. Ту са се спрели, ту криволичат. Не ме слушат, понеже е вторник. Във вторник говорят единствено големите булеварди. Тях всеки ги чува. Иначе съм приказлива. Сладкодумка. Не ме забелязват. Подслушвам. Април закъснявал, Март не бил предсказуем, Февруари – пияница, Януари – чревоугодник, Май не знаел къде да почива … Проблеми. Със зъби макар и озлобени надавам крачки звук към тромави облаци. Кап. Кап. Кап. Краткотрайно. Не вали. Минувачите се озъртат. Мирише на музика. Струни прокапват. Стъпките се докосват. А ето го и първият спрял. Разсънен от аромата на песента, пуска надежди в моята кесия. Вторият – разсъблякъл се от тъгата пуска усмивка. Тя ухае по моите акорди като зора. Ново начало, в което цветовете на къщите са приятели. Червеното е до бяло, жълтото е до синьо. Зелено. В зелен пролетен ден. Затихвам. Aз съм преструвка.
[youtube=http://www.youtube.com/watch?v=Sa1OJ8n1r6U]