Име: blog blog Възраст: 35 Пол: мъж Град: София Професия: общественик Интереси: . |
Наскоро бях обвинен в творчески запек с пълно право. Оправданията ми се базират на засмкуващото и изтощаващо лято, чиято горещина превръща инак динамичните ти дни в тотална летаргия и безтегловност. В такива дни откривам колко ползотворен е следобедния сън. В поантата на един такъв мой сън, ми се присъниха няколко букви. Звучи налудничаво, но ги виждах изписани една по една. Сглоби се изречение, което гласеше най-лесно рухват мостовете, строени с години. Събудих се. Реших, че е поредното знаково послание на блуждаещото ми подсъзнание. Поразсъждавах над сънуваното и си представих, че съм New York и пo никакъв начин не желая да оставам без мостове.
От разархивирането на досиетата на журналистите - агенти на ДС ме засегна единствено името Ники Априлов. Тази новина ми подейства като невръстно дете, което току-що е осъзнало нелепата лъжа за съществуването на Дядо Коледа.
Друго, което ме държи буден е липсата на регулаторни медийни органи. По телевизионния канал с пеещите проституки излъчват порно посред бял ден. Тази жалка безвкусица става не само модна, но и модерна, което е още по-плашещо. Тези преобърнати ценности, показност, куртизански наклонности и автобусен речник се възприемат като възпитател. Нищо против голотата, но в пълната и естетика, послание и стойност. С извинение към читателите, погледнете за секунди видеото. Пример затова как с нелепа пошлост можеш да бъдеш излчен по телевизията. От първите акорди смърди на кебапчета. Идеалът за средна визия също няма да го коментираме. Не парадираме и с безупречен морал, но все пак дали това може да бъде възприемано като музика и по какъв начин. Спорен стои въпросът с какви оценъчни функции изпъкват слушателите на таква паплач. Пленници на собственото си снисхождение или крале на жалките си заблуди ... Цялата тази безвкусица може да бъде оприличена на : селски бейлис = 2 бози+1 гроздова.
На това попаднах случайно. Донякъде може да се отнесе до по-горните упреци, но тъй като е по-култово, няма да се опитвам да го анализирам.
С риск да ме помислите за жлъчен, ще отбележа, че ми писна от новонавъдилите се ЕГОнатрапчиви хора с биеща социална незадоволеност, които задръстват с присъствието си малко останалите свестни светски места и кашета.
За финал - любимите маймунки, които ще преплуват с нещо ново и дългоочаквано.
Не ми е чудно.
Много ми е бабино.
И лятно.
И захарно, и аспиринено.
Доматено. Малинено. Червено.
Огън. Пладне.
Една копа сено в градината.
Така ми е.
Бояна Петкова
Преди няколко години често виждахме лика на Че Гевара като щампа на тениски, суичъри, джинси, значки, запалки, а дори и парфюми. Уж модата и политиката нямат общо, но борбата за месия в модния бранш е ожесточена. Днес победител е американският президент Барак Обама. Новият чернокож идол не само измести Че Гевара от модните решения, а и стимулира конкуренцията между дизайнери от цял свят. Дори френската майсторка на иглата Соня Рикел пусна колекция от дрехи, вдъхновена от успеха на Обама. Манията по американския президент намира кройка и в бебешките дрехи. Все повече родители обличат малчуганите в усмивката на лидера. Български тийнейджъри се разхождат с тениски на политика, а чантите с лика на Барак са вече хит.
Американският президент безспорно води класацията за най-харизматични личности. Това излъчване се допълва от спортната му фигура, костюмите от Barney's, а може би и половинката му – Мишел Обама. Първата дама на Америка е отличена за една от 10-те най-добре облечени хора в света от списание Vanity Fair и списание People. Това не е случайност. Често може да бъде забелязана с изчистени тоалети и игрив акцент, който подчертава благия й поглед исвежата усмивка.
От рокли с гол гръб и флорални мотиви до строго елегантни, съпругата на Обама може да си позволи да облече всичко. Съчетанието на цветовете и аксесоарите при нея е дарба. Едва ли някой ще забрави роклята, в която беше облечена когато Барака Обама стана президент. Червено – черното творение на Нарциско Родригес остави безмълвен американския народ. Стил, женственост, интелект така говорят дрехите на първата дама. В съчетание със строен, елегантен и усмихнат мъж, вдъхващ доверие, Мишел и Барак са по-привлекателни от Анджелина Джоли и Брад Пит.
Семейство Обама пазят имиджа си безупречен. Догадка остава дали това е PR или вроден усет за стилно обличане. Интересното е, че тази обамода става все по-популярна и повече хора започват да се идентифицират с нея. Мост към глобализацията или просто начин на обличане, преценете вие. Ако не се двоумите толкова, излезте на shopping и намерете вашия Обама. Посетете някой от десетките сайтове, посветени на президента. Все някъде ви чака усмивката му,а току-виж сте спечелили ръкомахането на съпругата му.
- Редакторката на руското списание Harper’s Bazaar - Мирослава Дума беше забелязана в популярните блогове за street style като привърженичка на новия президент на САЩ. На снимката тя е закачила две значки с лика на Обама. На едната пише THEWINNER. Несъмнено Барак е победителят сред модните запалянковци.
- Певицата Алиша Кийс също не крие политическите си възгледи. Датата е 10 юли 2008, а Барак Обама все още не е избран за президент. Какво по-агитиращо от това да пееш с тениска на симпатизанта ти.
- Чернокожата Бийонсе е в компанията на Джей Зи и естествено … Барак Обама. Превърнал се в символ на толерантността, президентът е вдъхновение за голяма част от чернокожите изпълнители.
Всеки град има своите : “Христо Ботев”, по който обикалят безсрамните проституки и травестити; “Иван Вазов”, наситен с възторжена аристокрация; “Александър Стамболийски”, по който скитат дори и скучни вечери; “Шести септември”, белязан с очарователни хора; “Васил Левски” със странно и натоварено движение; някой- друг Патриарх; македонски революционер; буден партизанин; или соц-емблема. Обичам тези улици! Харесва ми да изтърквам подметките си по тях. Да се спъвам в непредвидливите им препядствия. Да заговарям отритнатите маргинали по тях. Или просто да откривам нови.
Докато вървяхме, се сприятелих с улицата. Харесах я затова, че не се правеше на единствена! Не криеше пресечките си, дори сякаш нарочно ми показваше колко много други възможности имам..., пише Петър Чухов, който скоро засякох около 5-те кьошета в София. Беше се гмурнал в помисли коя посока от петолъчката да поеме.
Ех, но седмица след това в Стария град на родния, незабравим и неповторим, античен Пловдив срещнах едно от онези жизнени старчета, които се подпират на бастун само за престиж, с кожен каскет и ретро слънчеви очила Адидас. Минаваше полунощ, а аз бързах към Конюшните на царя, но той въпреки това ме спря и заяви: Вървейки по таз калдъръмени улица, чието име често забравям, помня само името на всяка втора охранена котка, съзнавам колко обичам пиянските вечери в Пловдив. Малко ми е гузно, че не го поканих на една наша пиянска вечер, но пък там срещанх Стефчо Автографа, който обеща да ме почерпи, ако му взема интервю.
Улиците се променят, а хората се опознават, а аз продължавам идиотски да пея по улиците Детски спомен на Орлин Горанов и Кристина Димитрова, подучен от любимата ми вандалка Мила. И си мисля, колко ли нови улици ще опозная и колко много хора по тях ще си останат същите. И кога ли ще намеря сили да поздравя шапкарката от ъгъла, която пие мастика и пуши Мелник…
Тази сутрин стартира с участието на Веско Маринов в кулинарната феерия на Тути Фрути Бъчваров. Какво гозбено и вокално саревнование! А аз си мислех, че Веско си кисне в НДК и обмисля как да увеличи електората си от пенсионери в двореца. Но ето че зад тезгяха Веско събра повече симпатизанти, предвид платената публика със средна възраст - 65 години. За 10-20 лева и аз бих отишъл да ръкопляскам, но си представям как настъпва поантата на моето вдъхновение ако се появи и Сашка Васева. Ауууу. В съчетание с мокета, който се разкрива от ризата на Веси, Сашка не би била дотолкова ефирна!
Медийният куриоз не се изчерпва дотук. На всички ни беше домъчняло от отсъствието на Жоржи Ганчев, който отказа тортата, която веднъж му предлагахме през едно такси. Той замени глазурата със всекидневника си, който прикриваше островърхия му нос.
Не мога да не спомена за чудаците, които възпяваха Харе Кришна в центъра на милата ни потна столица. Нека бъдем по-смирени и продуктивни. Като казах продуктивни, искам да честитя 2-рата годишнина на блога на прекрасната ми чуролинка МИЛА.
През лятото е особено трудно да си социален. При наличието на казан от социални сайтове за запознанства, комуникацията губи своите устои и става суха и сбръчкана като новинарките от БНТ. Заповядайте пред Народния театър, който в последно време се бори със скуката и здраво заплита мрежи от запознанства. Поуката - не гледайте българска телевизия!