Наскоро бях обвинен в творчески запек с пълно право. Оправданията ми се базират на засмкуващото и изтощаващо лято, чиято горещина превръща инак динамичните ти дни в тотална летаргия и безтегловност. В такива дни откривам колко ползотворен е следобедния сън. В поантата на един такъв мой сън, ми се присъниха няколко букви. Звучи налудничаво, но ги виждах изписани една по една. Сглоби се изречение, което гласеше най-лесно рухват мостовете, строени с години. Събудих се. Реших, че е поредното знаково послание на блуждаещото ми подсъзнание. Поразсъждавах над сънуваното и си представих, че съм New York и пo никакъв начин не желая да оставам без мостове.
От разархивирането на досиетата на журналистите - агенти на ДС ме засегна единствено името Ники Априлов. Тази новина ми подейства като невръстно дете, което току-що е осъзнало нелепата лъжа за съществуването на Дядо Коледа.
Друго, което ме държи буден е липсата на регулаторни медийни органи. По телевизионния канал с пеещите проституки излъчват порно посред бял ден. Тази жалка безвкусица става не само модна, но и модерна, което е още по-плашещо. Тези преобърнати ценности, показност, куртизански наклонности и автобусен речник се възприемат като възпитател. Нищо против голотата, но в пълната и естетика, послание и стойност. С извинение към читателите, погледнете за секунди видеото. Пример затова как с нелепа пошлост можеш да бъдеш излчен по телевизията. От първите акорди смърди на кебапчета. Идеалът за средна визия също няма да го коментираме. Не парадираме и с безупречен морал, но все пак дали това може да бъде възприемано като музика и по какъв начин. Спорен стои въпросът с какви оценъчни функции изпъкват слушателите на таква паплач. Пленници на собственото си снисхождение или крале на жалките си заблуди ... Цялата тази безвкусица може да бъде оприличена на : селски бейлис = 2 бози+1 гроздова.
На това попаднах случайно. Донякъде може да се отнесе до по-горните упреци, но тъй като е по-култово, няма да се опитвам да го анализирам.
С риск да ме помислите за жлъчен, ще отбележа, че ми писна от новонавъдилите се ЕГОнатрапчиви хора с биеща социална незадоволеност, които задръстват с присъствието си малко останалите свестни светски места и кашета.
За финал - любимите маймунки, които ще преплуват с нещо ново и дългоочаквано.
