Когато хората заключиха вратите си, тогава умря доверието. Родиха се любопитството и съмнението, презрението и завистта. Възкликнах : Ще стана ключар! Дано поне тогава съумея да проникна в недостъпните кътче на човешкото отчуждение. Отворих ключарница на ъгъла на един булевард, чиито сгради бяха така залостени, че стопаните им сякаш се бяха сраснали с бетона и общуваха със стените на собствено им самосъжаление. Хората до такава степен се бяха вманиачили в неосъзнатата си самотата, че дори бяха сложили брави на прозорците си. А аз се заблуждавах, че това е доходоносен занаят и тръгнах от врата на врата да предлагам услугите си. Напразно  -никакъв ответ. Бях ключарят отшелник, чиято порта също започваше да се залоства от страх да не заживее в празнотата и в болните заблуди на другите. Просто ключар.